Правителството одобри проектозаконите за бюджета на НЗОК и държавния бюджет за 2026 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г., съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.

Предвидени са 5 571 998,4 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424,8 хил. евро, от които 3 177 034,8 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване. Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК  са в размер на 5 571 998,4 хил. евро. Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което е 15% ръст на средствата. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 985 168,9 хил. евро, което представлява увеличение с  448 026,7 хил. евро спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. (9,9 % ръст).

Нов момент в проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. са предвидените в приходната част трансфери от централния бюджет в размер на 260 млн. евро съгласно чл. 23, ал.1, т. 12 от Закона за здравното осигуряване. Средствата са предназначени за заплащане на дейности на лечебни заведения съгласно чл. 80б, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като Българският лекарски съюз и НЗОК договарят разпределението на средствата, с изключение на средствата по чл.7, ал. 3, се предвижда още в проекта.  

През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 98 717,5 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8%. Проектът предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно. Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.

Правителството одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Правителството одобри и проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. (АСБП 2026 – 2028), представляваща мотиви към законопроекта.

Бюджет 2026 се изготви в съответствие с приетия първи Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г., който съдържа политики, приоритети, реформи и планове за инвестиции в средносрочен хоризонт. Те се отразиха и в националните бюджетни документи. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда, отбелязват от МС.

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – 1,95583 лева за 1 евро. Разчетите за периода 2026 – 2028 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, основните допускания и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки, се посочва в документа.

Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растеж на икономиката до 2,7% през 2026 г. В периода 2027 – 2028 г. растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да бъде в рамките на 2,5 – 2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. – 3,5%, като средногодишната инфлация ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3% от БВП. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ също е в размер на 3% от БВП за 2026 г.

Въз основа на допусканията през периода 2026 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.

През периода 2026 – 2028 г. приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма (КФП) като дял от БВП са съответно 42,8% от БВП през 2026 г. и 40,5% от БВП през 2027 г. и 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 39,6% от БВП през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г. Данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство: увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5% на 10% в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица; разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите; разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск; въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите; продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия; продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.; предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили; въвеждане на данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25% от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.

От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на облагането за хазартните игри (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20% на 25%). С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено от 1 януари 2026 г. увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта и от 1 януари 2028 г. – с 1 процентен пункт; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро; увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. на 2 352 евро.

Параметрите на разходите за прогнозния период са съобразени с възможностите на бюджета за финансиране на политиките, както и с перспективите за развитие на публичните сфери, фискалните цели и приоритети на правителството. Общите разходи по КФП като дял от БВП са съответно 45,8% от БВП през 2026 г., 43,6% от БВП през 2027 г. и 43,5% от БВП през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо програмата за 2025 г., която е на ниво от 44,9% от БВП, се дължи основно на ефекта от разходните политики, включително на такива от 2025 г. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026 – 2028 г., са увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро, осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по „Швейцарско правило“ със 7,6% или 491 млн. евро, увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., включително; увеличение от 50% на 75% на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до петгодишна възраст по чл.53г от КСО, увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5%, а за определени сектори – съгласно действащото законодателство; нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125% от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование, актуализиране на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт, увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро допълнителен трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК, увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ в съответствие с нормативно установения ред. Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.

Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в това число са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в това число Националният план за възстановяване и устойчивост).

Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по Приложение 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.